Фондация Аполония
Фондацията за изкуство Аполония е създадена през 1991 като продължител на идеите на Академията за изкуство със същото име. Фондацията е основният организатор на най-големия български фестивал Празниците на изкуствата Аполония, както и на Пролетния музикален фестивал, който се провежда в София.
През 1984 в Созопол се провеждат първите Празници на изкуствата. Хората на изкуството - художници, музиканти, писатели и поети, артисти и архитекти се вдъхновяват от красотата и уникалната созополска атмосфера. За десет дни на петте фестивални сцени могат да бъдат видяни над 70 културни събития. Много от представяните произведения са световни и национални премиери.
СТАРИТЕ СНИМКИ
Знаменито нещо са старите снимки. Гледаш, чудиш се и чак не ти се вярва - това ние ли сме наистина?! Тези възторжени, решителни и вперени в успеха погледи... Тези черни (е, фотографиите са черно-бели) коси и бради... Тези стройни фигури... Тези толкова млади хора... Дори Рангел Вълчанов и Симеон Щерев са млади през 1984!
И разбира се - онзи Созопол - някогашният...
Преди двадесет и пет години се събрахме тук, поканени от Димо - музиканти, театрали, художници, кинаджии, журналисти... Съзнавахме, че предстои сериозна и голяма работа, но настроението беше като за купон. Така и стана - големите български артисти идваха, излизаха на созополските сцени, очароваха с изкуството си, покланяха се пред въодушевената публика, а сетне се включваха в празника, който наистина беше ликуващ и неукротим.
В началото ние не знаехме, но септември 1984 беше трудно време за България. Властта навлизаше в една от най-гадните си авантюри - преименуването на българските мюсюлмани. Може би заради това не обърнаха кой знае какво внимание на първия недържавен и нецензуриран фестивал. Какво толкова - рекли са си идеологическите надзиратели - артисти, ще попеят, ще посвирят, ще се напият и ще си тръгнат...
Днес си мислим, че наред с много други благоприятно стекли се обстоятелства, в онзи, кризисен за обществото момент дори трагедията на стотици хиляди наши сънародници ни е дала шанса да бъдем оставени да дишаме независимо и така неусетно - и за властите, и за себе си дори - да формираме Аполония като Територия на Свободния дух.
Когато, четири години по-късно, церберите се сетиха за нас - веднага ни забраниха. И днес отменената Зимна академия на изкуствата в началото на 1989 е рана, която напомня.
Някъде по онова време Юлия Огнянова каза в Созопол важни за себе си и за всички нас думи: „Човек може да се страхува, но да бъде нравствен. Става дума за някаква порядъчност, все пак. Послушанието ни прави допълнително непорядъчни."
Преди 25 години, след като откри първата Аполония на 1 септември 1984, Никола Гюзелев направи незабравимо заклинание: „Пазете този фестивал!"
В току що построения Амфитеатър той пя песни от Мусоргски, а в препълнените зали звучаха и Бах, Бетовен, Брамс, Хиндемит, Скрябин. Световни музиканти доказаха, че няколко часа след плажа има публика и за тежка концертна програма. Велики артисти дадоха нов живот на утвърдени спектакли. Картини и пластики заживяха по друг начин. За първи път се заговори открито и публично за проблемни филми.
Друг път Валери Петров каза в Созопол нещо много важно: Снобизъм, слава Богу! - няма.
А документалистът Никола Ковачев обясни необяснимото и обобщи: Аполония е място, където нещата стават. Стават!
Ето, така беше.
В носталгичното настроение на един 25-годишен юбилей не можем да пропуснем Екипа. Празниците в началото правеха бащите и майките, после се захванаха децата, созополлии бяха неколцина, постепенно идеята ги завладя, включиха се, за да участват пълноценно.
Всеки от онези, които започнахме, по онова време имаше място и авторитет в своята си професионална сфера. Но в Созопол идвахме без длъжности, звания и титли. Бяхме Екипът! Узнавахме всичко в движение. Овладявахме подробностите в импровизациите. Учехме се и след успехи, и след провали. Проверявахме и себе си, и приятелствата - в изпитанията, но и във всекидневието.
През тези 25 години се случи какво ли не. Излъчихме министър, депутати, дипломати, адмирал, професори, директори, председатели, управители, главни редактори, главни режисьори... Но и днес, когато се събираме в Созопол, махаме всичко друго и пак сме Екип.
Както едно време, пълним чашите и споменаваме с добро и признателност всички, които създаваха, утвърждаваха и съхраниха Свободния дух на Аполония. Някъде в архивите сме записали, че на третата година след началото вече било категорично ясно: Созопол не може без Аполония и Аполония не може без Созопол. Е, така е! Какво повече, щом днес годините вече са 25!
Честито, Аполония! Честито, Созопол!
Панайот Денев
