Иво Хаджимишев
Роден е на 12 септември 1950 година в София
Започва да фотографира през 1966 година. Изучава фотография във Великобритания - Bournemouth and Pool Collеge of Arts. През 1975 година прави първата си самостоятелна фотоизложба в Лондон в салоните на Кралската фотографска асоциация, след която е приет за неин доживотен член.
Повече от тридесет години се занимава с фотожурналист. Негови истински наставници в професионален и житейски план са художник - фотографите Петър Божков и архитект Николай Попов, както журналистите Ивайла Вълкова и Руси Божанов. Те дават посоката и го предпазват от множество погрешни стъпки. В Лондон подобни фунции по същото време има Петър Увалиев.
И до сега твърди че седемнадесетте години работа и приятелство с основателя на списание Отечество Серафим Северняк и създадения от него екип от поети,писатели, журналисти, художници играе основна роля в изграждането му като личност.
Благоприятната среда, в която работи целия екип на списанието му дава възможност да създаде няколко колекции от художествена и документална фотография, които са показани в над двадесет държави по света . Между тях се открояват колекциите Лицата на България - двадесет и пет портрета на водещи български интелектуалци смесени с портрети на български работници, миньори, хора от селото - незнайни, но в същото време емблематични български лица. Колекцията от Родопите - изложба,която се е представила в Западна Европа заедно с английския превод на Диви разкази от Николай Хайтов. Сибирска светлопис - поглед към природата и обикновенните невидимите хора на Сибир - фотографии изцяло вдъхновени от Неосветените дворове от Йордан Радичков, Африкански портрети - фотографии от Танзания, Гана,Того, Бенин, Нигерия, Мадагаскар и Етиопия, илюстрирали по късно и антологията Африкански гласове съставена от Леда Милева и Николай Попов. Малко след това се появява и колекцията Седем дни с Хенри Мур.
По време на промените, преди разпада на СССР създава изложбата Московски художествен авангард. Документален разказ за авангардните художници завзели една огромна сграда на Форманнйи переулок, превърнали я в комуна с множество ателиета и наивната надежда, че могат да повторят делото на великолепните руски авангардисти от началото на ХХ век.
В началото на демократичните промени в България активно сътрудничи на агенциите Ройтерс, а по-късно и Асошиейтед прес. Изложбата Bulgaria - from Demo to Democracy е показана в Лондон и Вашингтон в началото на деветдесетте години, веднага след първите демократични избори.
През 1996 година е един от наивните основатели на списание "Сега", където работи до окончателното му предумишлено убийство.
От началото на 2000 година до днес създава колекциите България - страна на етническа толерантност, Спомен за позабравената работническа класа, "Античното изкуство по Българските земи", "Златни страници на Българското Средновековие", " Лицата на Българската духовност". Тези изложби са подпомогнати от Министерството на Културата и Министерството на Външните работи на Република България и са представени в много културни средища из целия цивилизован свят.
След успешната изложба Нормандия - от бойните полета към мира и Светлописи от Ирландия - Аранските острови. в момента привършва работата си над проекта Цивилизациите на Балканите. Съставител е на фотоизложби като Гласове и образи от България - 1966 с автор Мартин Кьонинг- човекът записал песента на Валя Балканска, която влиза по- късно в златната селекция на Карл Сейган в космическия проект Вояджер, Забравените фотографии от Руско - турската война 130 години по- късно". Завръщането на архивът Гипсън - оригинални стъклени негатива от археологически поход по време на Балканската война съхранени от семейство Гипсън за да бъдат дарени на Главно управление на Архивите при МС, Поглед към българската фотография от края на 19 ти век до наши дни и други.
