Мариус Куркински
...На сцената едно момче лее думи с някаква виртуозна лекота, със същата артистичност изиграва различни персонажи, промъква се през въображаеми лабиринти, и от време на време – слава богу! си почива, без да симулира “зони на мълчание”... Да, впечатляваща техника, перфектна психо-физическа овладяност, но това, което най-вече грабва зрителите е, че Мариус нито за миг не лъже, не симулира на сцената и всичко изживява по един пределно искрен и прост начин. Не по правилата на играта, а по някаква си негова форма на игра – на живот и смърт. И се случва този трагикомичен вик на ужас от това как нелепо човек изгубва душата си.
В един момент се улавям, че не слушам думите, че изпускам сюжетната нишка, но продължавам да чувствам и съпреживявам, точно както става насън. Виждам трагичните очи на Артиста и ми се плаче, и в следващия миг залата се взривява от смях и аз също се смея на жеста, на гротескно-танцуващата му походка. Гледам малкия човек на сцената и разбирам как той ме направлява и ме води през някакво чистилище от криви огледала, където се отразяват строшените парчета от битието ни. Там виждам и другите, и себе си....
Не е ли това театърът?
Крикор Азарян, в-к Култура
Страхувам се да назовавам нещата. Мисля, че го правя за първи път. Изключени са търсенията в областта на тъй нареченото модерно в театъра. Там, където актьорите си позволяват да боравят с клишета за модерна и постмодерна актьорска игра. Ето нещо, което изключвам. И се моля никога да не му се поддам. Във всички тези техники има много истина. Но аз просто не ги разбирам и по никой начин не бих искал да поема в тази посока. Не ми е интересно. Не мога да назова каква актьорска игра искам да играя. При всички случаи в нея трябва да има загриженост за разбирането. Това ми е много важно. Искам да намеря онази точка на пресичане, да подам такива кодове, че максимален брой хора да говорят на един и същ език. Искам хората да съзрат, да проумеят, да видят нещо, което досега в живота си не са предполагали. Това може да бъде само за една секунда, може да бъде в един нюанс, който да трае по-малко от секунда, но ми е много важно да усетя, че се случва. Насищам първите няколко минути с предварително свършена актьорска работа, така че тя веднага да започне да действа и да създава непонятна досега красота за зрителите. За мен е важно те да познаят нещо красиво. Веднага. Иначе, ако това не се случи, мисля, че никога няма да тръгнат с мен.
Мариус
