Новини

06 Септември, 2011

Обещанието: Аполония 2012

Както винаги, и тази година "Аполония" не можеше да се оплаче от липса на интерес. Но последният ден постави особен знак върху програмата, върху връзката на артистите и всички участници с публиката. Беше като обобщение и обещание за догодина.

Още в 17 ч. се напълни Художествената галерия - с приятели и почитатели на надъханото политическо слово на Георги Лозанов. Популярният медиен експерт представи своята книга "Мое дясно".

Билетите за представлението на "Балкански синдром" от Станислав Стратиев в постановката на Мариус Куркински с трупата на Малък градски театър "Зад канала" се бяха свършили няколко дни по-рано, пред касите  търпеливо чакаха десетки, които се надяваха да влязат правостоящи.

Препълнена беше и съседната зала на Археологическия музей, където професор Минчо Минчев, както всяка година в последния ден на "Аполония", представи своите ученици от майсторския си клас в Аркутино. Знаменитият цигулар и педагог тази година работи с талантливи музиканти от цял свят за 26-и пореден път, подкрепен от Международната фондация "Св. Св. Кирил и Методий".

Не остана свободно място и в амфитеатъра. Там отлично настроение създадоха Секстетът на Михаил Йосифов (този път и с гост китарист  - също Йосифов) и веселите дами Вера, Деси и Рони - Sentimental Swingers.

Публиката получи това, което очакваше - страхотни музиканти, разкошни аранжименти, великолепен саунд и поклон към суинга и стилните забавления в средата на миналия век.

И когато вече нощта преваляше, последните аплодисменти на "Аполония 2011" отекнаха в претъпкания както никоя друга вечер Клуб ОББ.

Тази година право на заключителни импровизации и акорди имаха гостите Рик Маргица от САЩ с неговия тенор саксофон, басистът Рикардо Дел Фра от Италия, а с тях - ярките наши и световни звезди Милчо Левиев и Стоян Янкулов, на чието изкуство тази година имахме щастието да се насладим няколко пъти.

И друг път, всъщност винаги, Празниците на изкуствата в Созопол са завършвали приповдигнато. Понякога и меланхолично - защо трябва да свършва, толкова е хубаво?! Тази година си тръгваме уморени и с обещанието на тези препълнени зали - справедлива оценка за усилията на всички.

Довиждане в Созопол след година!