ФОТОГРАФСКА ИЗЛОЖБА НА CANON BULGARIA - ОБРАЗИ НЕЗАЛИЧИМИ
Място на провеждане: Други
Начало: 28 Август, 18:00 ч.
ОБРАЗИ НЕЗАЛИЧИМИ...
Историята на тази изложба започва преди тридесет години, когато в желанието си да ме привлече на постоянна работа директорът на театъра – писателят Дико Фучеджиев се разпореди да се изгради съвременна фотолаборатория. Мястото и бе отредено в подземните площи – близо до камерната сцена. Когато отидох да разгледам бъдещото си работно място, видях, че помещението вече е разчистено. Между изпочупените вещи, приготвени за изхвърляне, забелязах слабите отблясъци на разхвърляни по земята стъкла . В полумрака приличаха на разтрошен на много частици прозорец... Осъзнах, че това са пръснати по земята стъклени негативи – разпиляна и тръгнала към боклука памет за историята на Народния театър в образи...Събрах около петстотин стъклени негатива, които предадох лично на директора с молба да бъдат съхранени в музея и по възможност идентифицирани. Обясних, че тези изображения са изключително ценни, без значение дали в музея има фотокопия от тях.
Когато едва сега стана възможно да осъществя старата си мечта, видях, че в продължение на изминалите трийсет години в музея на театъра са били събрани още много такива негативи, които са имали същата съдба – готови за изхвърляне при разчистване на складове с реквизит и декори...
Вече може да се каже, че днес са върнати към живот общо 1730 стъклени негатива, отразяващи репертоара на Народния театър. Най-старата фотография е от изпращането на чешкия артист и режисьор Йозеф Шмаха /1909 година/ - в дясно се вижда Пейо Яворов. Това изображение е репродукция върху стъклен негатив. В огромния масив от негативи най-силно е застъпен репертоарът на театъра от трийсетте години на миналия век. Щастлив съм, че можах да “доизградя” някои фотографии, намирайки липсващи парченца от стъклен негатив, който си отидоха на мястото.
Съвсем съзнателно не съм се намесвал след сканирането на изображенията. Виждате ги такива, каквито са се съхранили през годините. Там, където има ретуш /главно в лицата на актьорите/, това е направено от ръката на незнайните майстори фотографи, създали безценните изображения. Поради ниската чувствителност на фотоматериалите от онова време се е налагало всички да позират – по моите изчисления около трийсет секунди. Всяка фотография е режисирана предварително и актьорите е трябвало да “замразяват” състояние доста дълго време. Удивително е качеството особено на грандиозните композиции, в които са включени всички участващи в спектакъла, отлично се вижда сценографията /рядкост в ”модерното” снимане на театър в наши дни/, костюмите, както и актьорите в съответните роли.
Тези, които се занимават с история на българския театър получават чрез тази изложба – и чрез целия масив от 1730 изображения - широко поле за научна дейност.
Тук искам да изкажа благодарност на всички, които подпомогнаха осъществяването на тази изложба. Щастлив съм, че тридесет години по-късно стана възможно великите образи на Народния театър да възкръснат, за да заемат своето място – близо до сцената, публиката и великолепните им колеги, техните последователи.
Иво Хаджимишев
Съставител на изложбата.
P.S. До 12 май 2010 броят на сканираните фотографии достигна 1762.
