Васил Петров
Васил Петров е лауреатът за 2011 г. на наградата АПОЛОН ТОКСОФОРОС - за изключителен принос в развитието на бъгарската култура и представянето й зад граница.
Васил Петров е роден на 30 април 1964 в семейство на геодезист-картограф и на математичка. Кръстен е на своя дядо, който е сред основателите на хор "Кавал". През 1990 той се дипломира в Консерваторията, факултет „Естрадна Музика" Още като студент участва в много естрадни и джаз фестивали, започва да записва за БНР и БНТ. През 1992 и 1994, той е най-продавания изпълнител в България. Участва в церти във Финландия, Швеция, Норвегия, Сърбия, САЩ, Русия, Украйна, Германия, Полш, Япония.
Джаз пее с Биг бенда на БНР, ръководен тогава от Вили Казасян и с „Акустична версия". С композитора пианист Васил Пармаков и поета Тери Калийски работи върху записа на два поп албума, в които изпълниява и собствени песни.
Издава три албума в една година, единствено постижения у нас. "Другият" - издаден на касета, е съставен главно с негови песни; "Кастрол представя: Васил Петров" (Pulse Records)", издаден на касета и на диск, е с кавър версии на добре познати поп и джаз изпълнители; третият албум - издаден на касета и плоча, е в дует с пианиста Румен Тосков.
Голям успех имат неговите проекти с оперни звезди като Красимира Стоянова и Христина Ангелакова и симфонични оркестри, с диригентите Георги Нотев, Станислав Ушев и Любомир Денев.
Много пъти е участвал в „Аполония" - със струнен квартет, с Плевенския филхармоничен оркестър, с концерт, посветен специално на Франк Синатра, в друг, по случай 100 години от рождението на Гершуин, с концерта „Васил Петров и приятели". Тази година идва в Созопол с The Pop Project (3 септември, 21 ч.).
Изненадата от Васил Петров този път е в... Художествената галерия. Там музикантът е показал рисунки, които специалисти определиха като "израз на свободната емоция и натрудно обяснимата магиянамилолетния изказ".
За себе си Васил Петров казва: „Не съм пришпорвал кариерата си. Така, от само себе си се оформи и репертоарът ми и стилът на пеене. Ангел Заберски, при който учих, постави моя глас. По-късно ми е разказвал, че съм го впечатлил с музикалността си, но не е бил сигурен какъв певец ще излезе от мен. Не мисля, че в кариерата ми има някакво чудо. Просто съм верен на себе си и съм щастлив, че съм имал късмет...
Не пея само джаз - предпочитам го, но имам хитове в поп, рок. Трудно бих се вместил в някаква стилова рамка. Преди да запея, свирих на пиано и класическа китара, което ми помага много, особено когато композирам.
Да се осъществя като музикант докрай - това за мен е най-важното... Станах известен с песента "Другият" и с "Ню Йорк, Ню Йорк", така че дължа популярността си отчасти и на песните на Синатра. Спомням си, че идеята за "Ню Йорк, Ню Йорк" ми подсказа Катя Филипова. В началото възразих, защото, честно казано, не я харесвах, изглеждаше ми много естрадна. Но тя настоя, даде ми текста и аз я разучих. Легна ми чудесно. Вече пеех "Другият", който стана хит през 1992. Мисля, че в този период след промяната, имаше вакуум за суингов джаз и в това беше моят шанс.
